Настоящата статия разглежда двойствената природа на фотографския образ – едновременно като свидетелство за реалността и като инструмент за художествена интерпретация и манипулация. Изследването проследява как фотографията преминава от възприемането ѝ като „естествен образ“ и документ на реалността към средство за изграждане на нови значения, изкривяване на възприятията и конструиране на визуални културни наративи. Във фокуса на анализа са въздействието на фотографията върху човешките възприятия, ролята ѝ в съвременното изкуство и култура, както и нейните когнитивни, естетически и идеологически измерения.
Статията интегрира възгледи на философи, естети и фотографи като Роланд Барт, Сюзън Зонтаг, Жан Бодрияр, Пол Стренд и Джон Бъргър, за да покаже как фотографският образ заема междинно място между присъствие и отсъствие, обективност и субективност. В заключение се подчертава необходимостта от критично осмисляне на визуалните образи в епоха, в която границите между истина и конструкция са все по-неясни.