Резюме
Статията предлага анализ на 61-вото Международно художествено биенале във Венеция, провеждащо се под кураторската концепция „In Minor Keys“ („В минорни тоналности“). Текстът изследва радикалния концептуален сблъсък между историческото наследство на Венецианската школа (Тициан, Тинторето, Веронезе, Тиеполо) и съвременните художествени практики, фокусирани върху социалното изкуство, екологията, свободата и феминизма. Специално внимание е отделено на Българския павилион („Федерация на минорните практики“ в зала „Тициан“), проекта на Република Северна Македония („Пиета в спасителните термоодеяла“ на Велимир Жерновски) и историческата изложба на Марина Абрамович в Галерия дел'Академия.
Текстът извежда дълбок философски парадокс: докато класическото венецианско изкуство използва пищната материя, за да постигне духовна нематериалност, съвременното изкуство преобръща този процес, трансформирайки суровите материали в територия на сетивно и политическо усещане.
Ключови думи: Венецианско биенале, Марина Абрамович, Велимир Жерновски, Български павилион, Пиета, минорна естетика.