Резюме
Настоящата статия представя диференциален изкуствоведчески и арттерапевтичен анализ на визуалната експресия при две състояния, намиращи се в противоположните краища на когнитивния спектър – разстройства от аутистичния
спектър (РАС) и шизофрения. Обект на изследването е лонгитудинален масив от над 70 творби, между 34 и 40 рисунки за всеки случай, създадени в рамките на 12-месечен период от две жени в зряла възраст. Специален фокус е поставен върху специфичното и при двата случая вграждане на вербални компоненти (текст) в изображението.
Чрез формално-стилистичен и проективен анализ трудът доказва устойчивостта на визуалния код като инструмент за психична хомеостаза. Резултатите разкриват две коренно различни нужди от подреденост: външно-структурна (ритуална) при РАС, където текстът има архивираща функция в груповия контекст, и вътрешно-компенсаторна (митологична) при шизофренията, където текстът функционира като грандиозно алтер-его в индивидуален терапевтичен контекст. Кулминация в изследването е анализът на регистрираните еднократни визуални „изключения“, като вертикален автопортрет с черен молив при случая с шизофрения. Защитава се тезата, че тези пробиви в устойчивия модел не променят когнитивната матрица, а са директен маркер за дълбочината на изградената доверителна връзка между клиент и терапевт.
Ключови думи: Арттерапия, Разстройства от аутистичния спектър (РАС), Шизофрения, Визуална експресия, Устойчивост на визуалния код, Сурово изкуство (Art Brut)